ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ    
ЗА НАС    
КОНТАКТИ    
СНИМКИ    
НАЕМ БУСЧЕ - 8+1    
ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ЗАПИСВАНЕ
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТУРИСТИЧЕСКИТЕ ПРОГРАМИ
НАЙ-ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ ОТ ВАС
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ
ПЛАЩАНЕ и БАНКОВИ СМЕТКИ
ЕКИП
ТИХОМИР ДИМИТРОВ
ИЗБРАНО ОТ ЕКСКУРЗИИТЕ
СНИМКИ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ЕКСКУРЗИИ
ФИАТ СКУДО
ОПЕЛ ВИВАРО
СЪБОТНО-НЕДЕЛНИ ПРЕХОДИ
КАКВИ ПРЕХОДИ
ЗИМНАТА ПЛАНИНА
НАКЪДЕ ПО ПРАЗНИЦИТЕ
БЪЛГАРСКИТЕ ПЛАНИНИ
ПЛАНИНИТЕ НА БАЛКАНИТЕ
ПЛАНИНИТЕ ПО СВЕТА
ВИСОКИТЕ ПЛАНИНИ
изкачвания и траверси
ВОДОПАДИ И КАНЬОНИ
ПРИКЛЮЧЕНИЯ
НОЩНИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ
ПЕЩЕРИ
ЕКСКУРЗИИ И ПОЧИВКИ
ЙОГА-ПРОГРАМИ В ПЛАНИНАТА
ЗА УЧЕНИЦИТЕ
НАЕМ на БУСЧЕ 8+1
ТЕСТ
ПЛАНИНСКИТЕ ПЪРВЕНЦИ
ЕДНОДНЕВНИ
ЛЕКИ
ДИНАМИЧНИ
ТРУДНИ
ЕКСТРЕМНИ
ДВУДНЕВНИ
ЛЕКИ
ДИНАМИЧНИ
ТРУДНИ
ЕКСТРЕМНИ
ТРИДНЕВНИ
ЛЕКИ
ДИНАМИЧНИ
ТРУДНИ
ЕКСТРЕМНИ
за НАЧИНАЕЩИ туристи
за СРЕДНО-НАПРЕДНАЛИ
за НАПРЕДНАЛИ туристи
за ОПИТНИ туристи
СНЕГОХОДКИ ЗА НАЧИНАЕЩИ
ДИНАМИЧНИ ЗИМНИ ПРЕХОДИ
ЗИМНИ ИЗКАЧВАНИЯ И ПРЕХОДИ ЗА НАПРЕДНАЛИ
ВСИЧКИ
3-ти МАРТ
МАРТЕНСКИ - 3 и 8 март
14-17.04 ВЕЛИКДЕН
1-ви МАЙ
6-ТИ МАЙ-ГЕРГЬОВДЕН
24-ти МАЙ
6-ти СЕПТЕМВРИ
22-ри СЕПТЕМВРИ
КОЛЕДА
НОВА ГОДИНА - ЧНГ*2018
РИЛА
многодневни
съботно/неделни
леки
динамични
трудни
ектремни
ПИРИН
многодневни
съботно/неделни
леки
динамични
трудни
екстремни
РОДОПИ
многодневни
съботно/неделни
леки
динамични
трудни
СТАРА ПЛАНИНА
многодневни
съботно/неделни
леки
динамични
трудни
екстремни
СРЕДНА ГОРА
леки
динамични
СТРАНДЖА И САКАР
леки
динамични
трудни
СЛАВЯНКА
динамични
трудни
БЕЛАСИЦА
леки
динамични
трудни
ОСОГОВО
леки
динамични
ОГРАЖДЕН-МАЛЕШЕВСКА- ВЛАХИНА
леки
динамични
ПЛАНИНИТЕ на КРАИЩЕТО
леки
динамични
ПЛАНИНИТЕ ОКОЛО СОФИЯ
леки
динамични
ОЛИМП
ДИНАРСКИТЕ ПЛАНИНИ
КАРПАТИТЕ
НЕПОЗНАТИТЕ ПЛАНИНИ НА ГЪРЦИЯ
ПЛАНИНИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ ОСТРОВИ
ПЛАНИНИТЕ НА МАКЕДОНИЯ
КОСОВО
ДИВАТА АЛБАНИЯ
ПЛАНИНИТЕ НА ЧЕРНА ГОРА
ПЛАНИНИТЕ НА СЪРБИЯ
ПЛАНИНИТЕ НА БОСНА И ХЕРЦОГОВИНА
ХЪРВАТСКА
РУМЪНИЯ
АМЕРИКА
АКОНКАГУА - първенецът на Америка
ВУЛКАНИТЕ НА ЕКВАДОР и Галапагоските острови
ПЕРЛИТЕ НА ВЕНЕЦУЕЛА
АФРИКА
АТЛАСКИТЕ ПЛАНИНИ и Сахара в Мароко
КИЛИМАНЖАРО и националните паркове на Танзания
СИМИЕМ - планини, вулкани и цивилизации в Етиопия
МАУНТ КЕНИАН и великата миграция в Кения
АЗИЯ
АРАРАТ
ТУРЦИЯ
ЕВРОПА
ОЛИМП
АЛПИТЕ
КАВКАЗ
ЮЛИЙСКИТЕ АЛПИ
ПИРИНЕИТЕ
КАРПАТИТЕ
ТАТРИТЕ
ДИНАРСКИТЕ ПЛАНИНИ
КАНАРСКИТЕ ОСТРОВИ
АЗОРСКИТЕ ОСТРОВИ
ОСТРОВ МАДЕЙРА
СИЦИЛИЯ
КОРСИКА
ПЛАНИНИТЕ НА КОСОВО
ДИВАТА АЛБАНИЯ
ИСЛАНДИЯ - В ДНИТЕ НА СЪТВОРЕНИЕТО
ПИК БЕЛУХА - СИБИР И АЛТАЙ
ПЛАНИНИТЕ на СЪРБИЯ
ПЛАНИНИТЕ на МАКЕДОНИЯ
ПЛАНИНСКИТЕ ПЪРВЕНЦИ НА БЪЛГАРИЯ
ПЛАНИНСКИТЕ ПЪРВЕНЦИ НА БАЛКАНИТЕ
ЕКСТРЕМНИ ПЛАНИНСКИ МАРШРУТИ
БИВАЦИ и ОЦЕЛЯВАНЕ
СКАЛНИ МАРШРУТИ
ЕКСКУРЗИИ
ПОЧИВКИ
ПРИКЛЮЧЕНИЯ
ТРЕТИ / ЧЕТВЪРТИ клас
ПЕТИ / ШЕСТИ клас
МЛАДЕЖИ
ЕКСКУРЗИИ в СТРАНАТА
ЕДНОДНЕВНИ
ДВУДНЕВНИ
ТРИДНЕВНИ
ЕКСКУРЗИИ в ЧУЖБИНА
ЗЕЛЕНИ УЧИЛИЩА
СКИ ВАКАНЦИИ
НА МОРЕ
ЕКСКУРЗИИ в БЪЛГАРИЯ с изход София
дпл



 


26 Септември 2012
ДОЛОМИТИТЕ 2012

25 Септември 2012
КАРПАТИТЕ - МОЛДОВЯНУ и НЕГОЮ 2012

06 Август 2012
ФРЕНСКИТЕ ВОГЕЗИ, БАВАРИЯ И ТИРОЛ

06 Август 2012
ДУРМИТОР 2012

19 Май 2012
КАНАРСКИ ОСТРОВИ 2012






НАЧАЛОновиниКАНАРСКИ ОСТРОВИ 2012


КАНАРСКИ ОСТРОВИ 2012



  19 Май 2012 г.

Самолетът бавно започна да захожда към летището Лос Родеос – северното летище на най-големият от Канарските острови – Тенерифе. След ранното ставане и смяната на три полета, всички бяхме малко уморени. Напразно се взирахме надолу през прозорците на самолета за да видим нашата основна цел – Пико дел Тейде. Целият остров беше покрит с гъста завеса от купесто дъждовни облаци, които като отрязани с нож свършваха покрай атлантическото крайбрежие за да отстъпят място на синьото небе над океана. След като си взехме багажа се отправихме към изхода където засмян ни посрещна шофьорът.
- Do you speak English?
- No!
Добре, ние пък не говорим испански. Въпреки силно ограниченият ми запас от испански думи и с ценната помощ на Генади, през цялата седмица щяхме да се разбираме чудесно с нашият шофьор.
Покрай безупречната магистрала, по която пътуваме за столицата на острова – Санта Круз де Тенерифе, се редят къщи с палми и малки жилищни сгради боядисани в жълто и бяло. Навсякъде финикови палми и пак тези дъждовни облаци. Настаняваме се хотела ни – в самият център на града.
Поглеждам часовника си – два часа назад и достатъчно време за опознаване на столицата!
Започваме от площад Испания. Красиви, добре подържани сгради са разположени около изумрудено езеро - фонтан обградено от градини. В далечината се вижда масива Анага.
Първата ни цел е Мусео де ла Натуралеса и ел Омбре – по нашенски Музеят „Земята и хората”. Музеят помещава богата интерактивна изложба за образуването на острова, както и стотици експонати представящи флората и фауната му. Тук успяхме да видим препариран най-големят бозайник ендемит населявал някога острова – Гигантският плъх. Сега острова е населяван предимно от зайци и таралежи, както и от големи стада кози, отглеждани от местните. Не за тези експонати обаче бяхме посетили музеят. Тук се намира най – богата сбирка от предмети, представяща бита и културата на изчезналото вече местно население – Гуанчи. Керамика, кожи, предмети от бита, макети и доста снимков материал представят живота им. Тук са и самите Гуанчи! Музеят е дом на изключително добре запазени мумии на тези интересни древни хора. Те се съхраняват по най-модерният начин и дават доста добра представа за външният вид на местното население – бяла кожа, руса и дори червена коса....
След музея посещаваме църквата Нуестра сеньора де ла Консепсион – една от най-старите на острова и негов главен храм. От тук продължаваме към Аудиторио де Тенерифе. Разположена на самият бряг на океана сградата създадена от известният архитект Калатрава, стои подобно на закотвен платноход до прибоя. На големите и малки блокове в които се разбиват вълните се виждат нарисувани известни музиканти, композитори и певци: Верди, Павароти, Майкъл Джексън. Виждаме и доста голямо българско присъствие – Георги Минчев, Теодосий Спасов, Емил Димитров и др. До лика на уважавания президент на Канарите – Адан Мартин стои лика на Васил Левски... Следват пазара, лъвовия мост, театъра, галерията, банката .... Завършваме вечерта с вечеря от традиционна канарска кухня – заешко, варени картофи с морска сол и люти сосове.
След закуска и кратко посещение на местния супермаркет за зареждаме с провизии и се отправяме към Канделария. Малкото градче на брега на Атлантическият океан е посещавано от хиляди туристи всяка година. Тук се намира една от най-почитаните статуи в Испания – Дева Мария от Канделария. Намерена е изхвърлена от морето от двама Гуанчи, преди близо 500 години. Статуята се е съхранявала в църквата докато цунами не я връща обратно в морето. Сега в църквата се намира копие на статуята. На площада пред храма в редица са наредени статуи на всички крале на Гуанчите - Акаймо, Бенкомо, Тегесте... Зад тях е плажа от черен вулканичен пясък.
Отправяме се към музея „Пирамидите на Гуимар” Тук по идея на известния етнолог, антрополог и пътешественик Тор Хайердал е създаден комплекс от изложбени и музейни зали, кино и ботанически кътове, който огражда пирамидите изградени според някои от коренното местно население. Богатите експозиции от снимки и керамика представят доста интригуващи връзки между презокеанските цивилизации, тяхната култура, архитектура и изкуство. Като живо доказателство за възможностите на културен обмен през доколумбовият период са изложени, пълни копия на древните мореплавателни съдове - макетите на сала „Кон-Тики” и лодката „Ра” (в реален размер!), използвани от Хайердал за неговите пътешествия.
Посещението завършва с кратък филм в кинозалата на музея.
От тук само нагоре! Тесният път се вие през дълбоките долини прорязващи основният масив на острова. Всички затаили дъх навлизаме в облачната завеса, която нито за миг не се е разкъсала откакто сме на острова. Горите от местният Канарски бор покриват склоновете на планината. Дългите им иглички блестят от кондензираната по тях влага. Тези дървета са един от основните фактори за водният кръговрат, на иначе безводният остров. Спираме на всяко място, което е обозначено като „Панорамно”. Уви гъстата мъгла не се вдига. Набираме височина и излизаме на главното било на планинския масив. Тук пътя върви по самият ръб и се вижда, както северното така и южното крайбрежие на острова. Или поне щеше да се вижда ако не беше мъглата...
Излизаме от боровата гора и GPS-а сочи 2100 метра. В следващия миг мъглата просто се изпари! Червеникавите вулканични плата, осеяни с ниска растителност, се ширнаха пред погледа ни. Там, издигащ се над всичко останало беше Пико дел Тейде. Острият конус на вулкана първоначално изглеждаше доста нисък....
Въпреки силното слънце тръгваме към хижата облечени с якета и шапки. Студен вятър духа над пустинният пейзаж. Околността е извънземна – жълта вулканична пепел се редува с червена, а черните магмени скали стърчат от земята в най-причудливи форми. Не случайно тук НАСА изпробва част от марсоходите си. Тук-там зелени туфи сукулентна растителност освежава гледката. На няколко места виждаме сензори за сеизмична активност. Заградени в ниска мрежа, подредени като в лехи, те приличат някакви странни технологични цветни градини от далечното бъдеще. Това ни напомня, че този вулкан е все още активен, въпреки че не е изригвал през последните стотина години. Широката в началото пътека се вие с големи завои и неусетно набира височина. Скалите стават все по интересни. Вдигаме с една ръка парчета скала с големината на телевизор. Тази пемза се редува с огромни магмени кълба подредени в жълтата пепел, като в японска градина. Притеснително е като се замислиш, че тези късове скала са прелетели цялото разстояние от кратера (около 2 км) при изригването му и са падали свободно от небето! Неусетно пътеката ни отведе до първият ни връх на острова – Монтаня Бланка – Бялата планина – 2750 метра. От тук върхът далеч не изглежда толкова полегат. Пътеката започва със стръмни серпентини да се катери между два огромни лавови потока. Изкачвайки се човек придобива представа за мащаба на целият вулканичен масив. Изригналата от кратера магма се е стичала във всички посоки, образувайки безкрайни площи от лава. Целият апокалиптичен пейзаж, придобил оранжеви и червени отенъци от залязващото слънце, е ограден от гигантски кратер, зад който се вижда океана и остров Гран Канариа. Точно по залез достигнахме заслон Алтависта. На пръв поглед малък, с олющена мазилка, заслона е удобен, чист и оборудван с радиатори по стаите и микровълнова печка, телевизор и даже интернет в кухнята. Вечеря и по леглата – сутринта ще ставаме в 4:30.
Днес е големият ден ... Разпети петък...Петък 13-ти.....Етна изригна ....
На светлината на челници се отправяме към върха на Теиде – доста е студено, а небето е ясно. Задминаваме голяма група от испански ученици и достигаме до малко заравнение, до което може да се стигне с лифт от платото Лас Канядас. Последните 300 метра преминават по павирана, но стръмна пътека свършваща на най-високата част на вулкана. Тук малкият кратер е побелял от серните изпарения, които излизат от многобройните дупки в и около него. Постоплихме ръце над горещите и малко миризливи „комини” и извадихме фотоапаратите. Тъкмо навреме! Слънцето започна да изгрява... За един кратък миг бяхме по-високо от слънцето! Сянката на върха се проектира върху океана като огромна пирамида. Снимки, снимки, снимки ... Наздраве Валери!
Надолу ни чакаше дълго слизане до скалите Гарсиа. Пътеката ни минаваше близо до вторият по-височина връх на острова – Пико Биехо (3135 метра) и просто нямаше как да го пропуснем. От върха се откриваше обширна гледка към близо 900-метровият кратер под него, както и към конуса на Тейде. Надолу и пак надолу... Пътеката, в началото доста живописна, а към края вече досадна ни отведе в самото подножие на скалите. Тук устроихме угощение на местният еквивалент на нашите гълъби – гущерите! В момента в който хвърлиш хляб, от всички посоки се втурват десетки тъмносини гущери които се нахвърлят отгоре му.
След обяд и вечерта се отдадохме на заслужена почивка в курортното градче Лос Кристианос.
Днес се очертаваше да бъде дълъг ден. След сутрешно кафе в подножието на внушителните скали Акантиладос де лос Гигантес, наречени от Гуанчите „Стените на Ада” се качихме на малко корабче и се отправихме навътре в морето. След известно криволичене, из не малкият залив, капитана откри това, за което бяхме дошли. Китове! Бяха около 20 от вида обикновена Гринда. Малките плуваха успоредно с майките си и ритмично излизаха на повърхността да поемат въздух. Отдалечавайки се бавно, стадото ни даде възможност да го снимаме от корабчето. На път към подножието на скалите попаднахме и на група делфини, които се стрелкаха над и под водата около кораба, който се беше отправил към малко закътано заливче. Тринайсет километровата стена от непристъпни скали е прорязана на места от дълбоки каньони или „баранкос” достигащи до 800 метра дълбочина! В залива пред един от тези каньони ни беше устроен обяд от паеля, вино и плодове, а на ентусиастите бяха раздадени шнорхели и очила за гмуркане. След първоначално лежерната сутрин ни чакаше по динамичен завършек на деня. На път за известното село Маска, разположено на входа на най-дълбокият от всички баранкос, спряхме за „кратка” разходка. Целта ни беше панорамен и много атрактивен връх, извисяващ се над морето и каньона. Започвайки сред кактуси опунция, отрупани с плодове и гигантски алое, пътеката постепенно премина по скален ръб над отвесните стени на каньона, издълбана направо в скалата. Редица ниши и пещери бяха издълбани къде от местните овчари, къде от природните сили. Усилията си заслужаваха. Пред нас се откриваше целият масив Тено, каньоните на Лос Гигантес, а в краката ни зееше Каньона Маска, от дъното на който ни отделяха само 700 метра отвес! След заслужената почивка и снимки на върха забързахме към буса. Очакваше ни най-старото живо същество на планетата според Хумболт. На път за винарският център на Тенерифе – Икод де лос Бинос спряхме за малко в китното градче Гарачико. Въпреки, че Хумболт е грешал, драконовото дърво наричано от местните Ел Драго е наистина внушително. Със своите 17 метра и приблизително 1000 години, дървото е играело важна роля в обредите на древните Гуанчи, а днес е в центъра на малка ботаническа градина. Вечерта вместо да обикаляме местната църква опустошихме шведската маса на хотела.
Великден – специално за нас бяха сложили варени яйца на закуска. От каменистите полупустини преминаваме към вечнозелената част на острова. Гъстите гори от лавросилва покриват целият масив Анага, разположен в източния край на Тенерифе. Верни на името си „Свърталището на вещици” върховете тук ни посрещнаха с гъсти мъгли и ситен дъжд. Тишината, зеленясалите камъни, лианите и мъховете висящи от дърветата, засилваха усещането за мистичност. Северното скалисто крайбрежие, обаче ни посрещна със слънце и вятър. В малкото селце Рокес да лас Бодегас си направихме празничен Великденски обяд в местен ресторант, а след обяд видяхме и единственият плаж с жълт пясък на острова. Разбира се изкуствен и подобно на древните предци на Гуанчите пристигнал от мароканска Сахара. Денят завърши в красивият град Ла Лагуна обявен за паметник на ЮНЕСКО.
Последният ден на острова прекарахме в Лоро парк. Влакчето от центъра на Пуерта де ла Круз ни остави точно на входа на парка. Лоро парк е известен с най-богата колекция от папагали в света. Освен това обаче има и редица атракциони – представления с тюлени, делфини и дори косатки. Посетихме и залата с пингвините, където 24 часа в денонощието вали сняг, „клетки” с бели тигри, игуани, горили и какво ли още не. Стъкления тунел, минаващ през големия аквариум на парка ни даде доста близка и интересна среща с рифовите акули. След обяд посетихме и ботаническата градина - всеки плод беше старателно дегустиран... за щастие отровни нямаше 
И отново облаци и океан. Този път Тейде надничаше над ниските облаци. Последни гледки към острова....
Мадрид ни посрещна със студ. Същия ден на 60 км от града беше валял сняг! Това не ни попречи да посетим Мусео де Прадо и да се разходим из старата част на града. Вечерта пристигането ни в Мадрид беше отбелязано с паеля и сангрия. И докато ние се веселихме, всички испанци в бара бяха провесили носове – Реал Мадрид падна.
На следващият ден част от групата се отправи към Паласио Реал, където уличният музикант Ромео от Перник ни посрещна с акордеон и усмивка. Никоя българска делегация не е била посрещана в кралския дворец на испанските монарси така, както нашата група. Под съпровода на Еленино хора и смаяните погледи на французи, германци, японци и т.н наредени на опашка пред входа, влязохме да разгледаме богато украсеният дворец. Останалата част от деня премина в свободно време, което всеки оползотвори според желанията си.

Емил Енчев

Ако искате да разгледате снимките от екскурзията, вижте в „Снимки от последните екскурзии”

всички новини »





www.buro-radetsky.bg © 2017 Всички права запазени. Дизайн и програмиране: УебДизайн Професионалистите се отличават