КАРПАТИТЕ - МОЛДОВЯНУ и НЕГОЮ 2012
25 Септември 2012 г.
В 6 часа сутринта автобусът тръгна почти празен от София. „Само това ли сме?” – беше въпроса на тримата настанили се охолно в 16-местният бус.... Постепенно обаче групата се увеличаваше и докато стигнем до Дунав мост, всички участници бяха на лице.
Жегата беше обхванала цяла Европа, а преминаването покрай Букурещ и безкрайното му околовръстно и се стори като вечност (нечовешкото задръстване, някак си засили това усещане) В ранният следобед просторната верига на Южните Карпати се почви на хоризонта. Преди да щурмуваме серпентините на Трансфъгърашан спряхме в манастира на Куртя де Арджеш. Сянката на смърчове и кестени и прохладната вътрешност на главната църква ни поразведриха. Храмът трябва да се посети! Фасадата е богато украсена от арменски, арабски и християнски мотиви, а отвътре дванайсетте колони с флористични мотиви – символизиращи дванайсетте апостола, поддържат купол с истинска плеяда от стенописи. След като подхранихме душата беше време и да изплакнем очи... Първите серпентини в подножието на Фъгъраш започват още с изкачването до язовирната стена на Видрару. На 170-метровата стена ни посрещнаха силните пориви на вятъра слизащи от планината. Край на жегата!!! Стоманена статуя на Прометей, хванал светкавица символизираща мощта на човека в овладяването на природата (както и силата на динамита, бетона и комунизма) - бди над стената. Царевица, гевреци и поемаме към същинската ни цел! Хиляди тонове динамит са употребени за направата на Трансфъгърашкия път, но резултата е един от най-панорамните и спиращи дъха пътища на Балканите. На 2034 метра пътя достига най-високата си точка и през тунел прав като струна преминава от южните склонове на Карпатите към северните. Тук се настаняваме в района на езерото Бъля. Хотелчето е като малък райски остров в морето от гранитни зъбери – двойни стаи, топла вода, парно, телевизия, ресторантче... Вън е вече 8 градуса, а ние се подкрепяме с чай с ром и почиваме за утрешното изкачване.
От миналата година имам горчив опит с времето към връх Негою - Легенди се носят как в 14:00 часа по часовник, ежедневно над Фъгъраш се излива дъжд... Утрото обаче – прохладно, с кристално небе – не даваше никакви признаци за дъжд. Стръмното пътека бързо ни отведе на билото, където пред нас се ширна красивият фъгърашки пейзаж – гранитни зъбери, скални гребени, масивни върхове.....И зеленина до където стига погледа! Безкрайни зелени пасища обхващат ниските части на планината и стигат до подножието на скалните масиви. Понякога пасищата са толкова стръмни, а скалите толкова зелени, че едва се различават едни от други. Сигурно и затова местните овце, които пъплят със хиляди по планината се държат повече като диви кози отколкото като апатичните, рунтави животни с които сме свикнали в България. Едно от кучетата пазач реши да стане водач на групата и ни следваше неотлъчно почти през цялото време до върха. Минахме през връх Лайтел и се спуснахме към езерото Калтун, разположено в подножието на връх Леспези. И тук като по стара традиция падна хубава, гъста мъгла и студен ветрец. Този път обаче нямаше връщане назад! Вярното ни куче трябваше да се раздели с нас в подножието на Стунга Дракулуй. Метални вериги „обезопасяваха” стръмният скален кулоар, който се изкачва почти отвесно към върха. Не след дълго бяхме на билото и няколко десетки метри ни деляха от красавеца Негою. Пълзенето ни по улея беше възнаградено! Пред нас се откриваше гледка към язовира Видрару, западният дял на Фъгъраш и „пушещите” му върхове. Обратният път беше същият с изключение на слизането по Струнга Дуамней, а „кучо” така и не се появи отново. Трябваше да стегнем багажа защото на сутринта щяхме да тръгнем към първенеца на планината – Молдовяну.
Тази сутрин летните жеги от България ни липсваха....Ледените пориви на карпатският вятър господстваха над билото и нашата пътека. Преминахме покрай езерото Капра (дива коза) и започнахме да подсичаме зъберите на връх Фънтъна – един от най-сериозните зимни траверси в тази част на планината. Нашата пътека обаче преминаваше през далеч по уютният циркус разположен на юг от тях и покрит целият с зелена трева. Пътеката премина през няколко преспи сняг и се изкачи на Портила Арпашулуй. Следваха „Трите стъпки на мъртвеца”, които ни се сториха като детска игра, в сравнение с изкачването на Негою. Устроихме си пикник високо по склоновете над езерото Буда, а след това се отправихме към крайната за деня цел – хижа Подрагу. Тук старият ни познайник – хижарката Корина ни посрещна с изненадваща новина. Във Фъгъраш не е валяло от 3 месеца! Цялата вода в хижата беше спряна (просто липсваше,) а единствената питейна вода се пълнеше от малко изворче пред хижата. Както и предният път ни настаниха в „най-луксозната” стая – с две одеяла на легло вместо с едно и жълти звезди изрисувани по синият таван!
Денят на качване на връх Молдовяну настъпи. След сутрешната фото сесия на мармоти се отправихме към първенеца на Южните Карпати. Изкачването беше нищо в сравнение със слизането което ни очакваше след това. На върха бяхме сами, ако не броим слънцето и кристалното небе. Успяхме да се насладим на панорами във всички посоки и след снимките на върха тръгнахме по дългият път надолу. Целта ни беше градското китно хотелче във Виктория, НО... Предстояха ни около 1600 метра слизане. Първоначално по билото, пътеката изведнъж сви в наглед непроходимата урва и първо с малки и ситни, а след това с все по широки серпентини бързо сваляше височина, докато не ни отведе до дъното на долината Вищя Маре. От тук, в почти приказна смърчова и елова гора, окичена в лишеи и с поляни покрити с мъхове, пътеката слизаше покрай буйната река. Сякаш за да засили това впечатление изведнъж пред нас изскочи малък „заслон – гъбка”.. липсваха само седемте джуджета. Буса ни чакаше в края на пътека, а в хотела топла вода и ресторант с учудващо богато меню.
Деня за заслужена почивка прекарахме в посещение на „замъка на Дракула” в Бран, а следобед на Брашов – катедрали, панорамни лифтове, пицарии, сладкарници.... Хотела в Синая ни посрещна с табелка „Добре дошли на групата на Бюро Радецки”
В прохладното утро последва посещение на богато украсеният замък Пелеш и кафенце в целените му градини. И отпътуване...
Уви трябваше да се подготвим психически за летните жеги в България
Снимки може да видите в „Снимки от последните екскурзии”
Емил Енчев
всички новини »
|