ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА КУЛТУРА, КОГАТО ГОВОРИМ С ПРИРОДАТА НА „ВИЕ”...
16 Март 2011 г.
Замисляли ли сте се колко странен е израза „Да се докоснем до природата”? Да се докоснем как?:
A: С погнуса
B: Внимавайки да не се изцапаме
C: Внимавайки да не се заразим
D: Внимавaйки да не паднем в нея
Представете си конфигурацията на тази комична ситуация – ние стоим на разстояние от Природата и внимателно я докосваме, за да не вземе да ни стане нещо.
За най-малката наша нужда, вече има специално изработено високотохнологично Нещо. Както пише в рекламните материали то ни „предпазва от суровата природа”. От какво точно се пазим и откога природата стана „сурова”, „агресивна” и „опасна”?
Безкрайно уреденият живот дотолкова ни е откъснал от реалността, че нощуването дори в модерна палатка ни се вижда „приключение”. Чаят приготвен на огън се превръща в „специална атракция”. Фрази от сорта „успяхме да запалим огън” само показват колко далеч сме стигнали в една посока, за която може много да се спори дали е най-вярната.
Вървим в планините окичени с все повече електроника и модерни играчки. GPS, GSM, фотоапарат, мини-метеостанции, часовници с барометър и висотомер... Ходенето в планината започва да прилича на електронна игра. Дали не е близо момента, в който ще пътуваме интерактивно? Овързани с електроника на стол в тъмна стая с уреди и мигащи светлинки. „Къде беше вчера? На Мусала? Как беше времето? Ми... пуснах си малко сняг и вятър. Еееей винаги си си бил екстремист!” Даваме ли си сметка за къде точно пътуваме?
Време е да помислим колко от природата е останала в сърцата ни от „прогреса”. Време е да помислим...
всички новини »
|