|
На тръгване Светльо както винаги повежда с "Но пасаран!" |
|
|
|
|
|
|
на Ильов връх - далеч зад нас се чуваше гръмотевичната буря. |
|
|
|
Изчисленията ни се оказаха верни - разминахме се с три гръмотевични бури точно по план! Това е една формацийка облаци, която отиваше на юг за мястото на срещата на втората буря. |
|
|
|
|
|
Владо - работата няма край! |
|
|
Обаче не може да дойде тук на върха! |
|
|
На връх Кадийца! |
|
|
|
|
Зеленото море на Влахина планина!... |
|
|
Избягали по график от поредните гръмотевици, спираме за малка почивка в гората. |
|
|
|
|
|
Времето най-сетне "кротна", запяха птички и групата се замисли дали да сваля дъждобраните. |
|
|
|
|
|
Сушичка река - зеленина, зеленина... |
|
|
|
Вечерно спокойствие. |
|
|
Ето и красотата на дъжда, когато след него се появява дъга!... |
|
|
|
Палатковия лагер беше едно малко градче! |
|
|
Време е за лагерен огън... |
|
|
|
|
|
|
Ето това е живота!... |
|
|
Връх Руен. Не Осоговски. Не Бобошевски. Сушички Руен. |
|
|
|
|
|
Коматинските скали! Една непозната красота! |
|
|
|
Цецо: време е да се подпреме на това слонче и на неговото "малко" хоботче! |
|
|
|
|
"Малкото" слонче... |
|
|
Видяла жабата, че подковават коня - и тя вдигнала крак! Комплексарското предложение, върху Коматинските скали да се издялат български президенти вече май влиза в действие! |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|